Съвременният бройлер расте по-бързо, но отделя по-малко топлина.Защо старите правила за микроклимата вече не работят
През последните две десетилетия селекцията в птицевъдството промени изцяло съвременния бройлер. Днешните птици растат значително по-бързо, достигат по-високо живо тегло за по-кратко време и използват фуража много по-ефективно, в сравнение с предишните поколения.
Въпреки това в много ферми микроклиматът все още се управлява по правила, създадени за птици отпреди 20 години.
Именно тук се крие една от най-често допусканите грешки – приемаме, че по-голямата и по-бързо растяща птица отделя повече топлина. Реалността обаче е различна.
Генетиката промени всичко
Съвременните бройлери не са просто "по-добри" версии на старите линии. Те представляват съвсем различен биологичен организъм.
Сравнение между поколенията показва, че при еднакъв период на отглеждане – например 35 дни – днешният бройлер достига значително по-високо тегло, отколкото птица от началото на века.
Но истинската промяна не е само в килограмите.
По-добра конверсия на фуража
Един от най-важните показатели в съвременното птицевъдство е коефициентът на конверсия на фуража (FCR) – количеството фураж, необходимо за производството на един килограм живо тегло.
Генетичният прогрес доведе до впечатляващо подобрение на този показател. Днес за производството на един килограм прираст са необходими по-малко от 1,5 kg фураж – стойност, която преди години изглеждаше почти недостижима.
Още по-интересно е, че съвременният бройлер може дори да приема по-малко фураж дневно, но въпреки това да расте по-бързо, благодарение на по-ефективното използване на енергията.
По-голяма птица не означава повече топлина
Интуитивно бихме предположили, че по-бързият растеж означава повече отделена топлина.
Данните показват точно обратното.
Преди години приблизително 59% от енергията, приета с фуража, се е отделяла като топлина. При съвременните бройлери този дял е намалял до около 55%. Разликата изглежда малка като процент, но при голямо стадо означава огромно количество по-малко отделена топлинна енергия.
Формула 1 вместо стар дизелов двигател
Добър пример е автомобилният двигател.
Старите двигатели изразходват голяма част от енергията като отпадна топлина.
Съвременните двигатели използват много по-ефективно горивото и отделят относително по-малко топлина.
По същия начин работи и съвременният бройлер.
Вместо да "губи" енергия под формата на топлина, той насочва значително по-голяма част от нея към изграждането на мускулна маса. Това е причината днешните птици да бъдат изключително продуктивни.
Как това влияе върху микроклимата?
Тук започват реалните последици за фермата.
Много производители все още приемат, че голямата птица автоматично означава необходимост от по-силна вентилация.
Всъщност прекомерната вентилация често охлажда птиците повече, отколкото е необходимо.
Съвременният бройлер отделя по-малко топлина и има по-малки нужди от кислород, отколкото сме свикнали да приемаме, тъй като изразходва по-малко енергия за образуване на отпадна топлина.
Старите таблици вече не са достатъчни
Температурните таблици остават добра отправна точка, но вече не могат да бъдат единственият ориентир.
Генетиката се развива значително по-бързо, отколкото много технологии и методики за управление на микроклимата.
Все по-често поведението на птиците показва реалната им нужда много по-точно от една предварително зададена температурна стойност.
Защо птицата е най-добрият сензор във фермата – как съвременният бройлер "казва" дали микроклиматът е правилен?
Малките пилета и възрастните птици се охлаждат по различен начин
Една от най-важните особености на съвременния бройлер е, че начинът, по който отдава топлина, се променя с възрастта.
Еднодневното пиле има сравнително голяма повърхност на тялото спрямо теглото си. Благодарение на това то лесно отдава топлина към околния въздух чрез естествен топлообмен (конвекция). Това означава, че при правилно поддържана температура пилето практически няма нужда да се охлажда чрез учестено дишане. Ако новоизлюпените пилета започнат да дишат с отворен клюн, това е сигурен признак за сериозно прегряване.
При възрастните бройлери ситуацията е различна.
Докато телесната маса нараства многократно, площта на кожата не се увеличава със същото темпо. В резултат възрастната птица губи значително по-трудно топлината си чрез кожата и разчита основно на охлаждането чрез изпарение – учестено дишане (panting).
Защо влажността е толкова важна?
Когато възрастният бройлер започне да охлажда организма си чрез изпарение, влажността на въздуха се превръща в един от най-важните фактори.
При висока относителна влажност изпарението се затруднява. Птицата полага повече усилия, за да се охлади, но ефектът е значително по-слаб. Това увеличава риска от топлинен стрес и дори от топлинен удар при високи температури.
С други думи, две халета с една и съща температура могат да създават напълно различен комфорт за птиците, ако влажността е различна.
Влажността не влияе еднакво на всички възрасти
Тук идва един интересен факт, който често противоречи на общоприетите представи.
Изследванията показват, че при еднодневните пилета промяната във влажността почти не влияе върху усещането за топлина. Причината е проста – малките пилета все още не използват изпарението като основен механизъм за охлаждане.
При сравнение на две групи пилета, отглеждани при една и съща температура, но при различна относителна влажност, поведението им остава практически идентично. Това показва, че при най-малките птици температурата има значително по-голямо значение от влажността.
Птиците винаги показват дали им е комфортно
Съвременните ферми разполагат с множество датчици за температура, влажност, въглероден диоксид и амоняк.
Но всички тези измервания имат една особеност – те измерват въздуха. Птиците обаче усещат реалната среда.
Затова наблюдението на поведението им остава един от най-ценните инструменти за управление на микроклимата.
Когато пилетата лежат плътно прилепнали към постелята, с прибрана глава и почти без движение, това често е знак, че им е студено. Те се опитват да намалят максимално площта на тялото, която отдава топлина към околния въздух.
Обратно – спокойната птица стои изправена, движи се свободно, храни се и пие вода. Именно това поведение показва, че микроклиматът е подходящ, независимо какво показва конкретен датчик.
Гъстотата на птиците също променя усещането за температура
Температурата в помещението не е единственият фактор, който определя комфорта.
От голямо значение е и плътността на отглеждане.
Когато птиците са разположени плътно една до друга, те непрекъснато обменят топлина помежду си. Така реалното усещане за температура може да бъде значително по-високо, отколкото показва термометърът.
Практически пример показва, че след частичното извеждане на птиците за клане (thinning), останалите птици могат да започнат да усещат студ, въпреки че температурата в помещението дори е по-висока. Причината е намаленото количество телесна топлина, което птиците получават една от друга.
Данните са ценни, но трябва да се анализират правилно
Съвременните системи за управление събират огромно количество информация.
Но данните сами по себе си не решават проблемите.
В описан практически случай рязкото намаляване на консумацията на фураж първоначално било прието като признак за вирусно заболяване.
След анализ на записите от системата се установило, че по време на ваксинация водата е била спирана за около четири часа. Без вода птиците естествено спират да приемат и фураж.
Причината не била заболяване, а организационна грешка. Именно анализът на данните помогнал да се избегнат ненужни лечения и допълнителни разходи.
Съвременният бройлер изисква съвременен подход
Днешният бройлер е изключително ефективен от генетична гледна точка.
Той използва почти всяка приета калория за растеж.
Но именно тази ефективност го прави и много по-чувствителен към всяко отклонение в условията на отглеждане.
Дори малки промени в температурата, осветлението, качеството на въздуха или разположението на фуража могат да намалят приема на храна и съответно дневния прираст.
Генетиката на бройлерите се развива непрекъснато и изискванията към микроклимата се променят заедно с нея.
Затова успешното управление на една съвременна птицеферма вече не означава единствено да се следват таблици с температури.
То означава да се използват модерни системи за управление на микроклимата, да се анализират данните от оборудването и най-вече – ежедневно да се наблюдава поведението на птиците.
Както показва практиката, най-добрият сензор във всяка птицеферма остава самата птица. Ако поведението ѝ не съответства на показанията на датчиците, първо трябва да се провери дали измерването отразява реалните условия в помещението.
